Какво е електронно обучение

http://www.youtube.com/watch?v=GdVj7LZeIo8

В англоезичната литература понятието „компютърно обучение” (computer based/assisted education) е заменено с от понятието „електронно учене” (e-learning). Преместването на ударението от преподаването върху ученето не е случайно. „Ученето се налага като водещо понятие, за да се подчертае приоритетът му в основното педагогическо взаимодействие и насочеността на педагогическия процес към неговата ефективност и резултатност, като по този начин се подчертае и връзката му с контруктивизма като негова методологическа основа.
В българската педагогическа наука тази тенденция в промяна на „тежестта” и първенството на понятието „учене” пред „преподаване” не се наблюдава все още. Терминът „e-learning” у нас най-често се превежда и интерпретира като „електронно обучение”.
Динамиката на развитие и разнообразието на практиките на електронно обучение пораждат многообразие в начина на отразяването на тези практики и съответно на понятийния апарат за тяхното схващане. Друга особеност на това и на други , свързани с технологиите понятия е, че тяхното съдържание много бързо еволюира и съществено се променя заедно с промяната на съществуващите технологии и появата на нови такива. Например различен от съвременния смисъл се е влагал в електронното обучение преди появата на web-базирани платформи за обучение, докато много често в съвременен контекст двете понятия се използват като синоними.
Наличието на плурализъм при дефинирането на понятието електронно учене/обучение води до ситуации , при които работещите в тази област използват един и същ термин, но влагат в него различен смисъл и съдържание. За постигане на приемливо ниво на разбираемост и продуктивност на диалога между специалистите е необходимо постигането на консенсус за съдържанието на понятието, както и свързани с него понятия в определен теоретичен или приложен контекст.
Най-широкообхватното определение на понятието „електронно обучение” гласи: „Учене, подпомогнато от използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ)”. То предполага определянето на едно обучение като електронно и тогава, когато се използват индивидуални, невключени в мрежа технологии като интерактивна бяла дъска, дигитално видео, единични компютри с различни компютърни приложения.
Peter Goodyear въвежда понятието „учене в мрежа” (network learning). Той определя електронното обучение като „учене, при което информационните и комуникационните технологии се използват, за да създават връзки: между един и много обучаеми, между обучаемите и преподавателя, между учещата се общност и учебните ресурси”. Според автора посредниците в онлайн взаимодействието могат да са разнообразни – глас, текст, графика , видео, общи работни пространства или комбинацията на всичко това. Но той не вижда изпозлването на онлайн ресурсите като задължителен елемент на ученето в мрежа, тъй като в противен случай „всички форми на използване на ИКТ следва да бъдат дефинирани като учене в мрежа”. Тоест, Goodyear се стреми да ограничи прекомерното разширяване на понятието, като поставя ударението върху педагогическата онлайн комуникация в рамките на определена учеща общност.
Близки до горното определение на електронното обучение са и тези на M. Rosenberg, който го свързва само с провеждането в мрежа, компютърно базирано учене и на R. Sharpe и съавтори, според които „в широк смисъл електронното обучение е онлайн учене в мрежа, което се провежда във формален контекст и използва разнообразни мултимедийни технологии.”
В смисъла, който последните няколко автори влагат в понятието, най-силно присъства обучението в мрежа с посредничеството на електронна среда, което позволява то да се извършва от разстояние (малко или голямо) и поради това често електронно обучение се използва като синоним на дистанционно обучение.
Поради разнообразната практика на електронното обучение се налага и друго, производно на него понятие – „смесено” обучение (blended learning). То се определя от някои автори като „учене, при което основната функция на виртуалната учебна среда е съхраняването и предоставянето на допълнителни учебни ресурси, които изпълняват помощна функция при иначе традиционната форма на обучение”.
В по общ смисъл обаче, смесеното учене се характеризира с надграждане , вплитане, интегриране на разнообразни информационни и комуникационни технологии в традиционното образование. Технологиите могат да се използват за подпомагане както на преподаването, така и на ученето, и на педагогическото общуване.
Според M. Jara и F. Mohamed в дизайна на университетски курсове могат да се разграничат четири различни модела на смесено учене:
1. Онлайн административна поддръжка – Основните учебни дейности са лице в лице. Административната информация за обучението, учебните ресурси, подаването на писмените работи и част от подкрепата са онлайн.
2. Последващи (Follow–up) – Основните учебни дейности са лице в лице. Между отделните традиционни учебни сесии са организирани такива онлайн с цел подпомагане на ученето и подготовка за следващата традиционна сесия.
3. Паралелни – Учебните дейности се провеждат последователно лице в лице и онлайн.
4. Само някои събития са в традиционен формат – Основните учебни дейности са онлайн. Учебните сесии, които се провеждат в традиционна форма, имат за цел да започнат или завършат определена обширна тема.

Тези четири модела представят прехода от традиционно обучение с елементи на технологии в него към обучение с пълноценно интегриране и доминиране на технологиите.


Източник:

Пейчева-Форсайт, Р. Електронното обучение в България. София, 2009.
Пейчева-Форсайт, Р., С. Съев, Б. Йовкова, and А. Кременска. Ръководство за редизайн на традиционно обучение в електронно. София, 2011.